ПРОЕКТ ЗА ОТВОРЕНО ПИСМО

(Публикуваме черновата на Отвореното писмо до МК, която в разширена и подробна форма предава случващото се в НГДЕК)

Уважаеми г-н министър Рашидов,

Ние, учителите от НГДЕК „Константин Кирил Философ”, се обръщаме към Вас във връзка с действията на и.д.д. Мариела Папазова и ръководството като цяло, като Ви молим за спешна намеса и помощ. Тъй като сте лично много добре запознат с лятната предистория на встъпването в длъжност на и.д.д. Папазова, ще Ви я спестим и направо ще пристъпим към многобройните недопустими нарушения, които директор Папазова направи и допусна оттогава до днес. Преди това само ще си позволим да припомним, че крайният резултат тогава беше едно сериозно напрежение между ръководството на училището и учителите от една страна /защото тогава те бяха на една страна/ и председателя на Настоятелството Ирина Абаджиева-Репуц, съпътствана от неколцина майки, от друга. Това напрежение бе резултат от продължителен процес на опит за конфронтация от страна на тези майки с нас, учителите на НГДЕК „Константин Кирил Философ”. Причината за тази конфронтация остава в тайна и до днес, но нейният пик бяха – по думите на директор Папазова и останалото ръководство – „огромен брой” жалби, подадени от същите майки и г-жа Репуц през лятната ваканция на 2012 г. На официалната среща в Министреството на културата, което реагира на проблема своевременно, загрижено и компетентно, Вие самият ясно дефинирахте като спешна основната задача пред г-жа Папазова и нейните помощници: да свали напрежението, да овладее процеса и да осигури една спокойна учебна година за всички учители и ученици, особено в контекста на предстоящите матури за 12 клас. Вие акцентирахте особено върху атмосферата, в която учат децата и върху това да не се допуска те да бъдат въвличани в подобни спорове и конфронтации. Точно това г-жа Папазова не само не направи, но дори постигна обратното: увеличи напрежението до степен на нетърпимост, процесите всъщност овладяха нея и в резултат на това всички випуски на училището бяха и са дълбоко разтроени, особено 12 клас. Накрая и бе допуснато учениците да бъдат въвлечени под формата на протест в подкрепа на директор Папазова и ръководството на двора в деня на родителска среща. Така само за по-малко от два месеца и половина и.д.д. Папазова произведе толкова история, че за да не се удавим в хронологията и фактологията на събитията, ще ги групираме по теми.

I.                    ПО ОТНОШЕНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Първите стъпки на г-жа Папазова по отношение на учениците, които после бяха наречени „смели реформи”, бяха три

1. Тя отмени всички наказания на педагогическия съвет от края на миналата учебна година /което урони авторитета на педагогическата колегия като цяло/.

1. Осигури учениците, останали на поправителен изпит по старогръцки език, да бъдат изпитани от преподаватели от СУ „Климент Охридски”, вместо от учителите си /което освен всичко друго засегна достойнството на тези преподаватели/

1. Нововъведе на практика безконтролен способ за местене на учениците от група в група само на основание своето желание и симпатии към учителите.

Независимо от основателността или неоснователността на тези действия, ние като педагози обърнахме внимание, че тези стъпки са опасни, защото могат да искушат учениците, че правият път е лесният път. Изтъкнахме, че освен какво се прави /против което не бяхме/ е много важно и как нещо се прави /против което бяхме/. Не бяхме чути. Но симпатиите на децата не закъсняха, особено когато г-жа Папазова прекарваше доста от времето си като зрител на футболния турнир на училището и особено когато позволи на учениците да се почерпят с шампанско по повод финала на турнира.

Така се стигна и до протеста на учениците, на който имаше представители от всички випуски. Не смеем и до днес да твърдим, че самата г-жа Папазова и ръководството имат нещо общо с тези протести, но все пак има безспорни неща: бе допуснато учениците да бъдат въвлечени, не бе овладяна ситуацията дори с един опит за това от нейна страна и е факт, че г-жа Папазова управлява училището един месец, а вече имà нужда от подобна подкрепа. Това е скандално и издава липса на управленски умения и компетенции.

Междувременно г-жа Папазова и ръководството като цяло нагнетиха ситуацията във випуска на 9-ти клас до такава степен, че в крайна сметка един ученик от този випуск бе поставен да преподава предмета музика на своите съученици, докато директорът намери истински учител. Припомняме, че г-жа Папазова получи инструкции от Вас да оправи нередностите дотук и тя в началото на годината отстрани предишния преподавател по музика, защото не е имал педагогическа правоспособност, което тя направи. Но не е получвала заръки да произвежда нови по-тежки такива, допускайки деветокласник без висше образование да преподава. Което тя не направи. Накрай тя стовари върху учениците емоционалната отговорност да са виновни за напускането на преподавателя, назначен от нея, обръщайки се към тях с думите, че смята техните постъпки за предателство спрямо нея. Ученикът и до днес отсъства от своите собствени часове, докато преподава по музика, тъй като отказва да може да бъда на две места едновременно. Иззад тази случка надзърта нещо повече от некомпетентност и липса на умения. Оставяме на Вас да преценте какво именно.

В същия випуск учениците са озадачени и от епизод с г-н помощник-директор Прибойски, който в час е свалил колана си, налагал е чина с него, после е имитирал или наистина се е самобичувал...Може би това е някаква педагогическа мярка, която отправя послание към учениците, но те не са разбрали какво е то.

Нататък г-жа Папазова и ръководството като цяло допуснаха през цялото време на свото управление едни и същи ученици да гастролират през директорския кабинет, да отсъстват от часове, защото все вършат разни важни работи „при директорката”, като най-обезпокоителното е, че г-жа Папазова допусна явен случай на конфликт на интереси и непотизъм: тя отрито протектира председателя на ученическия съвет като бави, възпрепятства и влияе върху сигнал за нарушение на дисциплината на този ученик в час. Върху учителя, докладвал ученика за провинението, който е и синдикален председател, се оказва груб натиск да спре да се занимава със своите синкални „глупости”, като бива обвиняван, че преследва ученика само защото той е син на работодателя на брата на г-жа Папазова. Далеч по-вероятното обаче е обратното: че самата г-жа Папазова протектира сина на човек, спрямо който брат й е икономически зависим. Молим Ви да проверите тази вероятност.

Накрая тя се отнесе пренебрежително към една част от випуска на 12 клас, която се опита по нормален начин, без да протестира по време на час на двора, а като посети директора и говори с него, да искаже мнение в подкрепа на своята учителка по литература, която бе заплашена с дисциплинарно уволнение преди това от цялото ръководство.

В резултат на тези действия, които тук само от благоприличие Ви съобщаваме много наедро, става ясно, че учениците са шокирани, смутени и във всички випуски и класове на практика разделени на фракции: едни подкрепят „реформите” на директора, други – не. Особено болезнено е това разцепление в 12 клас, на който му предстоят моменти на изпитание в матурата и моменти на радост на абитуренските балове. Възможностите и в едното и в другото заедността на випуска да бъде спасена безпощадно изтичат, г-н министър!

II.                  ПО ОТНОШЕНИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ

По отношение на нас, учителите, директор Папазова разгърна пълния си арсенал от управленски неумения. Като временно изпълняващ длъжността тя имаше отговорна и трудна, но – осмеляваме се да преценим – по-скромна задача. Вместо това тя влетя в училище и започна още от 03.09.2012г. да обвинява колегията като цяло /с малки изключения/ не просто в аднимистртивни и дребни пропуски, а да намеква колективна вина за събдата на училището ни по причина на моралната некъдърност на учителите като цяло. Съдим за това от реплики, някой от които произнесени на педагогически съвет: „превърнали сте училището в едно нищо”, „правите си каквото си искате от години”, „завинаги ще престанете с ТЕЗИ НЕЩА”, „ще ви оправя всичките”, „превръщате децата във едни франкенщайновци”. Оставаме с впечатление, че г-жа Папазова, която познава изключително спорадично и по слухове ситуацията в училище и преди да се запознае с всеки от нас на практика, вече не изпитва необходимото уважение към много от нас. Съдим за това от репликата „Не изпитвам никакво уважение към вас”.

Още в края на месец август г-жа Папазова освободи трима преподаватели по причина на липса на педагогическа правоспособност, но без знанието на синдикалната организация и на нейния председател. Когато той й обърна внимание, че в нашето училище вече от години има добра практика на диалог между ръководството и синдиката, която не бива да се руши, тя се извини с това, че не познава законите, нито Колективния трудов договор /непознаване, с което тя многократно е фамилярничела пред цялата колегия с цел ние да бъдем небрежни и снизходителни към очаквани пропуски на директора в това отношение/ и обеща, че това няма да се превръща в порочна практика. Преди втората среща в повереното Ви министрество този синдикален председател /Орлин Йорданов/ бе помолен от служител на Министреството да спести коментари на срещата по този въпрос, с което той се съобрази в името на духа на партньорството и взаимосътрудничеството между ръковоството и синдиката. Сега съжаляваме за това, тъй като то допринесе позицията на директор Папазова и на ръководството да се втвърди до степен на заявен от нея едноличен отказ от всякакви разговори с представителя на работниците, последвал преди известно време.

Много бързо след началото на учебната година вместо да се придържа към своето обещание, директор Папазова реши, че дисциплинарното уволнение е единствената мярка, която тя ще прилага. Тя уволни учителя по история в 12 клас Митко Делев без отново да съобщи това на синдикалния председател. Обяснението, което му даде е, че този ден той не е присъствал в училище, бидейки служебно ангажиран другаде. Митко Далев предприе предвидените от закона мерки по защита на своите трудови и човешки права. Около месец и половина след това той бе извикан в 9-то районно полицейско управление да дава обяснения по жалба за психически тормоз над ученичка.

След това директор Папазова освободи еднолично двама класни ръководители по обвинение в уронване престижа на ръководството – формула, която оттук насетне се превърна в алиби за почти всички нейни действия по отношение на учителите. Единственото основание, което г-жа Папазова изтъкваше за всички свои мерки спрямо нас бяха тези прословути жалби от лятната ваканция. Въпреки десетократните искания от страна на синдиката колегите да бъдат запознати с тези жалби, за да могат да дадат обяснения и да се защитят, както и най-вече да се запознаят с официалния отговор на контролните институции, нито едното нито другото бе направено и до ден днешен, освен веднъж, когато директор Папазова даде на синдикалния председател Орлин Йорданов 4-5 жалби по неофициален начин. Това искане бе внесено и писмено в канцеларията на ръководството с Вх.№274/24.09.2012г., на което писмен отговор нямаме и до днес, но устно ни бе обяснено от г-жа Папазова и г-жа Славеева, че цялата документация по жалбите е в Министерството на културата и при нас в училище има някакви откъслечни неща. След като бе насочен към повереното Ви министерство, Орлин Йорданов подаде заявление за достъп до тази информация в деловодството на Министреството на културата. В разговор с г-жа Базайтова му е било обяснено, че тази документация е налична и в нашето училище.

Един от най-сериозните проблеми е, че за всички свои действия директор Папазова всъщност не комуникира с педагогическия колектив или съвет. Почти за нито едно от тях тя не е информирала съвета, да не говорим за обсъждане или опит за единомислие с колектива. От партньор и фактор в училищния живот педагогическия съвет бе сведен до обект на нареждания и заповеди; от естествено поле на дебат и диалог той бе превърнат в сцена на моноспектакъл и монолог, а полето на дебата бе изместено в директорския кабинет, където в тесен кръг започнаха да се „коват” решенията за съдбините на училището. Очевидно е, че г-жа Папазова и ръководството като цяло не се нуждаят от познание на ситуацията вътре в училището, от познаване на законовата уредба, от одобрението и подкрепата на своите учители и действа еднолично и авторитарно. Не можем да не си помислим, че г-жа Папазова следователно разчита на някаква неясна подрепа извън училище и съвсем наскоро индикациите за това вече станаха факт.

По прибързан, необмислен и хаотичен начин и при нарушение на процедурата на гласуването бяха и направени промените в учебния план. Ние раигирахме на това като Ви изпратихме докладна записка, а Министерството уважи аргументите ни и върна направените поправки. Въпреки това ръководството не изпълни Вашето нареждане, тъй като в момента 8-ми клас учи според тези върнати от Вас поправки. Но най-важното е, че тази наша докладна записка, подписана от група учители, стана основната причина за протеста на учениците на двора. По някакъв начин, който молим да изясните, учениците са оставени с впечатлението, че това е подписка на учителите за искане на оставката на Мариела Папазова. Въпреки очевидната неистина и до днес много от тях смятат така, защото на нас ни бе изрично забранено да информираме учениците тъй като това е „изтичане на информация”, а ръководството явно също не е разяснило това заблуждение.

Г-жа Папазова на практика спря да говори и общува с учителите още в края на месец септември и единствен прийом за разговор с тях стана заповедта за писмени обяснения. Такава до сега получиха повече от 10 учители и то напълно смехотворни поводи, за които би било достатъмчно устно обяснение, да не кажем, че изобщо няма нужда от такова. Например колега е дочул от хора от квартала, че на следващия ден няма да има ток и от чиста загриженост е споделил в неформален разговор за това с директор Папазова. На другия ден получа заповед да даде писмени обяснения от кого има тази информация, защо я разгласява и т.н. Няма да коментираме това!

Директор Папазова заплаши с уволнение в присъствието на синдикалния председател Орлин Йорданов Надя Кюлафлиева, учител по френски език, заплаши и заплашва и до днес Анета Иванова, преподавател по литература в 12 клас, като последната нито е уволнена, нито е в отпуск, но вече втори ден не е допускана до работа, като й се дават заповеди за писмени обяснения, след като директорът вече е получил такива и е получил в допълнение и устни /по негово изрично настояване да са устни/, дават й се задачи като класен ръководител по ученическите дела за минали години, а същевременно на нейно място преподава друг преподавател, неясно как назначен. По време на срещата с Анета Иванова Мариела Папазова се обръща към Орлин Йорданов с думите „И хич не си мисли, че синдкалнатата ти защита ще ти бъде достатъчна, защото няма да бъде. Изобщо от днес спирам да говоря с теб по синдикални въпроси.”

Така стигаме до петък, 23.11.2012г. когато в училището ни дойде брата на г-жа Папазова, Константин Папазов /по известен в обществото като Тити Папазов/, който буквално вилня в директорския кабинет, коридорите на училището и сред учители в междучасието. Човешкият език не е в състояние да изрази правдиво поведението на Константин Папазов. Ние също не се наемаме. Но всички сме шокирани, потресени и безкрайно омрезени от това, което той каза и направи. И все пак, нека Ви предадем само „върха на айсберга”. Към края на учебния ден синдикалния председател е извикан в директорския кабинет от Мариела Папазова под предлог да му бъде връчена жалба против него, адресирана до РИО, Министерство на културата и други институции. Тя така и не му бива нито връчена, нито е запознат изобщо с нея. Вътре той заварва двама души, които са му представени като експерти от МОМН, дошли за нещо „съвсем друго”, самата Мариела Папазова и г-н Папазов. Още от вратата Папазов започва да заплашва по изключително груб и недопустим начин Орлин Йорданов, като го нарича „момченце”, „манипулатор” и директно /сякаш е директор/ му нарежда да „престане да развява тия синдикални знамена”, а също така, че той смята да „оправи всички учители, които тормозят сестра му”, „защото кравата, която давала мляко, вече не давала”, „църквата, в която сме се кръстели вече била затворила” и също спомена в случай на неше недоволство за някакъв арменски поп...Било му е обърнато внимание, че арменската църква е монофизитиска и от векове не се намира в молитвено общение с православната...Синдикалният председател моли г-н Папазов да коригира тона си като за това апелира за намеса на служителите на МОМН. Те не реагират изобщо. Г-н Папазов иронизира ситуацията като изтъква смелостта си да си говори както си иска „пред свидетели” и подканя синдикалния председател да говори и той така смело и свободно. Това подканяне той отправя на три пъти, като натъртва, че има „свидетели”. Тогава Папазов казва „Ти кво си мислиш, бе..че Янка Такива ще те защитава? НЯМА ДА ТЕ ЗАЩИТАВА!”. Това го подсеща да се обди на г-жа Янка Такева по телефона и да започне да й крещи и да й държи сметка защо била защитавала този председател. После дава телефона на Мариела Папазова, която провежда разговор с Янка Такева. През това време Константин Папазов вменяма на Орлин Йорданов мотиви, според които той преследвал и тормозил ученика Петър Джиджев, председател на Ученическия съвет, не за друго, а само защото е син на Иван Джиджев, ръботодател на самия г-н Папазов и с поток от нечленоразделни звуци поисква Орлин Йорданов незабавно да оттегли оплакването си към този ученик и да прекрати всякакви опити случаят да се разглежда на педагогически съвет. Започва разпит на Орлин Йорданов за случаят с ученика, при който единият от служителите на МОМН демонстрира детайлни познания по този случай, въпреки че е в училище този ден за съвсем други неща. Орлин Йорданов получава няколко въпроса от този служител по темата за обсъждания ученик. След разговора с Янка Такева г-жа Папазова се връща и понечва да запознае Орлин Йорданов с жалбата, за което е бил извикан. Тогава същият слушител на МОМН обяснява на директора, че не е длъжен да прави това. Г-жа Папазова възприема тази гледна точка и отказва да запознае своя учител дори с най-обща информация относно жалбата. Жалбата тя държи в ръце пред себе си на бюрото. Тогава синдикалният председател помолва да бъде освободен и излиза от кабинета. След него тръгва г-н Папазов и пренася разправията в коридора. Тече междучасие и пред ученици и учители той говори на гърба на синдикалния председател, следва го по стълбите, излиза по него навън, където пред учители повтаря сюжета за царквата, кравата и попа, като сега вече адресира посланието си към там намиращите се учители. Там той изтъква, че за нас няма да има никаква милост тъй като той познава лично премиера г-н Бойко Борисов, на когото говори по същия ултамативен начин и дори той, премиерът, стоял и го слушал чинно. Изтъкна още, че предишната вечер е бил на концерт с Вас, г-н Рашидов и като Ви разказал за „далаверите с нафтата” в училищеи Вие сте казал „Тити, уволнявай го тия всичките там поред”. Възможно ли е това изобщо, г-н министър? После той се обърна дружески към наш колега, Бойко Атанасов, с думите: „Абе, Бойко, много свобода си им дал тука на тия, бе..я ги уволнявай всичките, ти си доаейн тука и като кажеш нещо те трябва да стоят и да слушат”. Накрая на това, позволяваме си да кажем, фиаско г-жа Папазова казва на синдикалния председател, че „Да, ДА, Орлине..ЩЕ ИМА ОЩЕ УВОЛНЕНИЯ!!!”

III.                ПО ОТНОШЕНИЕ НА БИВШИТЕ УЧЕНИЦИ

Контактът с бившите ученици е важен за всяко училище с оглед на приемствеността и традицията. Той е особено важен за нас по причина на факта, че в училището се изучават много специфични и един специален предмет и за нас би било затруднително да намираме преподаватели по тези предмети извън общостта на нашите възпитаници. Особено наложително е този кантакт да се поддържа и развива с отличните от тях, които задълбочават и развиват своите познания и умения. И в това отношение г-жа Папазова прояви странна политика. Още в началото на учебната година на съвет тя се опита да убеди колегията, че не бива да се разрешава на Валентин Калинов, завършил гимназията през 2011г. с отличен успех 6,00 /единствен от своя випуск/, лауреат на две национални олимпиади, победител на националната олимпиада по философия в Шумен, 2010г. и участник в международната олимпиада по философия в Атина, 2010г., да води курс по програма „Успех” понеже няма висше образование. Същата позиция тя зае и по отношение на Димитър Драгнев, завършил през 2010г. с отличен успех 5, 88 и също един от най-изтъкнатите и успешни ученици на НГДЕК. Наложи се г-жа Славеева, пом.директор по учебната част, да разяснява, че по тази програма няма такова изискване за водене на курс. Въпреки това г-жа Папазова настоя на своето и гласува против. След известно време, само защото този бивш ученик на гимназията в разговор по нейна инициатива е имал дързостта да й каже, че не одобрява провежданата от нея политика, директор Папазова издаде заповед за недопускането на лицето Валентин Калинов в сградата на училището, освен в понеделник от 14 до 16 часа, с което ограничи правото му да посещава библиотеката, за която има членска карта. Накрая се закани и че ще отнеме курса на Валентин Калинов. Всичко това издава лично отношение и говори за липса на не управленски, а елементарни социални умения.

Уважаеми г-н Рашидов, както се вижда всички сфери на училищния живот са дълбоко разтроени и поставени под непоносимо напрежение. На практика няма сфера, която е останала недокосната от политиката на г-жа Папазова. Това напрежение трябва да спре, защото ние, учителите, просто не можем да работим така. Искаме просто да преподаваме и да работим и нищо друго. Решително нищо!!! Не искаме да кадруваме и да превишаваме своите права, но настояваме заради децата незабавно да се намесите и да упражните контрол върху тази неконтролируема от нас ситуация като предприемете необходимите мерки. Сигурни сме, че ако това не стане сега, ситуацията ще се влоши, напрежението ще ескалира и възможностите за нормално завършване на 12 клас ще бъдат безвъзвратно профукани. Ние не бихме искали да подновяваме своя апел по друго време, когато той вече ще звучи напълно отчаяно. А отчаянието е лош съветник и безпътица в хаоса.

Като всяко училище и ние имахме и имаме своите проблеми. Част от тях са вътрешни и на тях следва да се обърне сериозно внимание. Но те не са главните проблеми и затова училището ни нямаше нужда да има за директор човек, който се упражнява да играе ролята на „вътрешен министър”, безконтролно прилагащ в училище пълния арсенал от полицейски тактики и практики. Директор, който още с идването си скъсва контакта и прекъсва диалога с всички фактори на училищния живот и за да управлява се нуждае от сила отвън: от ученици на двора,  от свои роднини в кабинета и из коридорите, заплашително спекулиращи с връзки с властта и от медии очевидно няма ресурс и умения да се справя със своите задължения.

Г-н министър, НГДЕК „Константин Кирил Философ” има нужда от „външен министър”, който – на солидните основи на миналата слава – да отвори НГДЕК към Европа, в която има ренесанс на класическото образование и ценности, да възстанови и умножи контактите ни със сродните ни училища в Европа и света и да започне дебата в нашето общество за разрастването на класическото образование.

Молим Ви спешно да се намесите и с бързи и резултатни действия да разрешите този проблем.